Това би било пълен хаос за ЕС
Каталуния не е единственият район в Европа, който се стреми към повече самостоятелност. Шотландия, Южен Тирол, Фландрия, а може би и Бавария имат подобни намерения. Някои от районите не се стремят към лична страна, а единствено към по-голяма автономност, други - като Шотландия и Каталуния - искат да станат самостоятелни национални страни. Брюксел се отнася със смесени усеща към тези центробежни сили, тъй като те слагат под въпрос открития ред измежду съществуващите в този момент национални страни. А задължението да се пази целостта на националните страни, които са членки на Европейски Съюз, е записано в Европейските контракти.
От позиция на ЕС проблем няма единствено тогава, когато една национална страна сама и по либерален метод промени своето лично устройство. Такъв беше казусът да вземем за пример с присъединението на някогашната Германска демократична република към Федерална Република Германия през 1990 година или разделянето на Чехословакия на две самостоятелни страни през 1992. Само че Чехия и Словакия много по-късно влязоха в Европейски Съюз. Евентуалното отделяне на шотландците от Англия, въпреки и да е нежелателно от позиция на Европейски Съюз, не би представлявало юридически проблем - тъй като Англия авансово беше дала единодушието си за провеждането на шотландския референдум. По различен метод стоят нещата в Каталуния, където испанската страна отхвърля на каталунците правото да организират референдум за самостоятелност.
Всеки случай си има своите особености
Помним, че Косово се отдели от Сърбия, само че и до ден-днешен не е прието като страна от всички членки на Европейски Съюз. Помним и разпадането на някогашните многонационални страни Югославия и Съюз на съветските социалистически републики: елементи от тях през днешния ден са членове на Европейски Съюз. От днешна позиция наподобява изключено някоя от страните в Европейски Съюз да признае възможната бъдеща самостоятелност на Каталуния. В това отношение каталунското държавно управление няма какво да се заблуждава.
Но по какъв начин биха могли да се избегнат бъдещи спорове сред районите и стоящите над тях национални страни? И има ли някакъв общ европейски отговор? Та нали има към този момент първи проблясъци на предлаганата от мнозина " Европа на районите "? Тъкмо през тази седмица в Брюксел заседава и " Комитетът на районите ", в който вземат участие 350 представители на районите от всички 28 страни-членки на Европейски Съюз. Той обаче има единствено консултативни функционалности. Законодателната власт в Европейски Съюз си поделят националните страни в Европейския съвет и директно избираният Европарламент. Предложението да се обезвластят националните страни и да се усилят правата на райони като Каталуния, Каринтия или Шлезвиг-Холщайн и да се трансфорат те в същинските носители на европейската идентичност притежава прочут сексапил, само че надали е изпълнима на процедура.
Що е то нация? А регион?
Твърде мъчно би било да се федерализират исторически създалите се национални страни. Та нали има освен районен национализъм, а и национална еднаквост, която не може да бъде подценена с лека ръка.
А и отцепниците в Каталуния не желаят да са просто някакъв регион в Европа. Те желаят да са пълноценна страна, защото имат вяра, че каталунците съставляват обособена нация. Ясно е, че има разнобой сред разнообразни понятия и показа: какво е нацията, какво е районът, какво е конфедерацията?
В сегашен Брюксел са показани 28 страни, чиито 750 евродепутати би трябвало да взимат взаимни решения. Ако в бъдеще националните страни са показани там със всичките си райони и области, на срещите на върха на Европейски Съюз ще договарят не 28 страни, а стотици и даже хиляди европейски райони. Подобна Европа би се трансформирала в изцяло неуправляем механизъм.
Раздробяването на обособени райони не може да реши политическия проблем както си го показват в Каталуния. На тези самообявили се народи, които по сходство на част от каталунците, се считат за " потиснати ", вероятно би трябвало да им се разясни, че многодържавието и разпокъсаността в наше време не могат да донесат същински напредък. Каталунците по-скоро би трябвало да се опитат да трансформират Испания, а шотландците - Великобритания. Европа в тази ситуация е неверният адрес.
Бернд Ригерт
Виж всички публикации от Бернд Ригерт-->
От позиция на ЕС проблем няма единствено тогава, когато една национална страна сама и по либерален метод промени своето лично устройство. Такъв беше казусът да вземем за пример с присъединението на някогашната Германска демократична република към Федерална Република Германия през 1990 година или разделянето на Чехословакия на две самостоятелни страни през 1992. Само че Чехия и Словакия много по-късно влязоха в Европейски Съюз. Евентуалното отделяне на шотландците от Англия, въпреки и да е нежелателно от позиция на Европейски Съюз, не би представлявало юридически проблем - тъй като Англия авансово беше дала единодушието си за провеждането на шотландския референдум. По различен метод стоят нещата в Каталуния, където испанската страна отхвърля на каталунците правото да организират референдум за самостоятелност.
Всеки случай си има своите особености
Помним, че Косово се отдели от Сърбия, само че и до ден-днешен не е прието като страна от всички членки на Европейски Съюз. Помним и разпадането на някогашните многонационални страни Югославия и Съюз на съветските социалистически републики: елементи от тях през днешния ден са членове на Европейски Съюз. От днешна позиция наподобява изключено някоя от страните в Европейски Съюз да признае възможната бъдеща самостоятелност на Каталуния. В това отношение каталунското държавно управление няма какво да се заблуждава.
Но по какъв начин биха могли да се избегнат бъдещи спорове сред районите и стоящите над тях национални страни? И има ли някакъв общ европейски отговор? Та нали има към този момент първи проблясъци на предлаганата от мнозина " Европа на районите "? Тъкмо през тази седмица в Брюксел заседава и " Комитетът на районите ", в който вземат участие 350 представители на районите от всички 28 страни-членки на Европейски Съюз. Той обаче има единствено консултативни функционалности. Законодателната власт в Европейски Съюз си поделят националните страни в Европейския съвет и директно избираният Европарламент. Предложението да се обезвластят националните страни и да се усилят правата на райони като Каталуния, Каринтия или Шлезвиг-Холщайн и да се трансфорат те в същинските носители на европейската идентичност притежава прочут сексапил, само че надали е изпълнима на процедура.
Що е то нация? А регион?
Твърде мъчно би било да се федерализират исторически създалите се национални страни. Та нали има освен районен национализъм, а и национална еднаквост, която не може да бъде подценена с лека ръка.
А и отцепниците в Каталуния не желаят да са просто някакъв регион в Европа. Те желаят да са пълноценна страна, защото имат вяра, че каталунците съставляват обособена нация. Ясно е, че има разнобой сред разнообразни понятия и показа: какво е нацията, какво е районът, какво е конфедерацията?
В сегашен Брюксел са показани 28 страни, чиито 750 евродепутати би трябвало да взимат взаимни решения. Ако в бъдеще националните страни са показани там със всичките си райони и области, на срещите на върха на Европейски Съюз ще договарят не 28 страни, а стотици и даже хиляди европейски райони. Подобна Европа би се трансформирала в изцяло неуправляем механизъм.
Раздробяването на обособени райони не може да реши политическия проблем както си го показват в Каталуния. На тези самообявили се народи, които по сходство на част от каталунците, се считат за " потиснати ", вероятно би трябвало да им се разясни, че многодържавието и разпокъсаността в наше време не могат да донесат същински напредък. Каталунците по-скоро би трябвало да се опитат да трансформират Испания, а шотландците - Великобритания. Европа в тази ситуация е неверният адрес.
Бернд Ригерт
Виж всички публикации от Бернд Ригерт-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ